ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЙОНА

Проектната територия обхваща три важни трансгранични природни територии – поречията на реките Арда и Места и планината Родопи.

  • Поречие на р. Арда

Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица след Тунджа. Река Арда води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх (1730 m), на 1455 m н. в. Изворът се намира на 900 m североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда, община Смолян.

Граници и площ

От юг водосборът на реката се оформя от границата, минаваща по вододела с реките в Гърция: Сушица и Филиури, вливащи се директно в Бяло море и р. Дяволска - приток на р. Места. На запад водосборът граничи с реките Тенес дере и Широколъшка - притоци на р. Въча. От север са реките Чепеларска, Чинар дере, Мечка, Каяклийска, Харманлийска и Бисерска - всички притоци на р. Марица. На изток е границата с Гърция и малки притоци на река Марица.

Площта на водосборната област на р. Арда до границата възлиза на 5 273 km2.

Басейнът на р. Арда заема източния дял на Родопите. Тук планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: едната - северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик (2191 m) и разделя поречието на р. Арда от това на р. Марица. Другата - южната верига, наричана Югоизточни Родопи, започва също с в. Голям Перелик. В крайната източна част между Крумовград и Ивайловград се разстила едно междинно разклонение, което отделя поречието на р. Арда от това на Бяла река.

Поречието на р. Арда между водоразделите е изпълнено с множество ридове и купенообразни височини, които имат най-различни посоки и положения помежду си. Ардинската долина и изобщо Източните Родопи като силно и сложно разчленена планина има по реките доста долинни разширения във форма на котловини. Такива са: в началото на Арда котловината на с. Смолян, после твърде голямата Кърджалийска котловина, на изток от нея е Широко поле, а още по-нататък се редуват още няколко незначителни котловини.

Растителност

Басейнът на р. Арда е бил един от най-добре залесените в цяла България. Обаче вследствие безплановото им използване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби закелавели гори.

Около 40% от цялата площ на водосборната област е заета от нискостеблени и иглолистни гори. Доминиращо влияние имат нискостеблените гори. Иглолистните гори са съсредоточени в югоизточните части на Централните Родопи, докато нискостеблените гори са разпръснати в останалата част на поречието, главно в граничните райони и долното течение на р. Арда. Горното течение на р. Арда е сравнително слабо залесено. Тук преобладават иглолистните гори и отчасти нискостеблените. Най-слабо залесена е р. Арда в средното течение, където има само отделни малки закелавели горички.

  • Поречие на р. Места

Басейнът на река Места на българската територия се ограничава на юг от държавната граница с Р. Гърция; на запад от водосборният басейн на река Струма; на север от басейните на реките Искър и Марица; на изток от басейна на река Доспат. Реката е трансгранична и се влива в Егейско море на гръцка територия.

Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места над гр. Якоруда. За начало на реката се смята изворът на десният й приток Бела Места на кота 2240 m н. в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила. Отначало река Места тече в югозападна посока, като близо до Разлог приема югоизточна посока и напуска страната на кота 388 m.

Водосборната площ на басейна на река Места до границата с Р. Гърция е 2 785 km2. Дължината на р. Места е 126 km. Поречието на река Места е най-високото в страната със средна надморска височина – 1318 m.

Горите в поречие Места заемат около 49% от водосбора й. Те са разположени в планинския пояс до около 2000 m н. в. От тях 68% са иглолистни, 26% нискостъблени и останалите букови. Места е единственото поречие в България с толкова широко разпространение на Бялата и Черна мура (Pinus peuce и Pinus heldreichii).

Басейнът на река Места обхваща южните склонове на Рила, Източните склонове на Пирин и Западните склонове на Западните Родопи. Трите планини се свързват съответно, чрез Пределската седловина (Рила и Пирин) и седловина Аврамови колиби (Рила с Родопите).

Поречието на река Места в климатично отношение са характеризира с голямо разнообразие. В горното течение преобладават умерено-континентални климатични условия, в средното – преходни условия, навътре във водосборната област клонещи към средиземноморския климат. Откритото на юг поречие позволява свободно нахлуване на средиземноморско климатично влияние, т.е. средното и долното течение попадат в южнобългарската подобласт на континентално – средиземноморската климатична област.

  • Планина Родопи

Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Планината се простира на територията на Южна България (части от областите Благоевградска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска и изцяло областите Смолянска и Кърджалийска) и Северна Гърция като пр

На територията на България Родопите се простират на площ от 14 737 km2, което представлява 81,88% от цялата ѝ територия. Планината се поделя на две части – Западна (висока) и Източнородопска (ниска). Средната надморска височина на Родопите е 785 m, като западната е значително по-висока от източната. Най-високият връх в Родопите е връх Голям Перелик – 2191 m. Западната граница на планината Родопи с Рила, преминава по течението на р. Яденица, пресича седловината Юндола и Аврамова седловина и достига до долината на р. Места. На север планината граничи с Горнотракийската низина. Границата между западните и източните Родопи преминава по долината на р. Каяклийка, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния й приток р. Маданска. Южната граница на Родопите неестествено завършва по държавната граница с Гърция.

Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе от северните по-студени въздушни маси и топлия полъх на Средиземноморието. Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13 °C. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9 °C. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите. През декември в Източните Родопи е максимумът на валежите, а през август – минимумът. В Западните Родопи, обратно, преобладават летните валежи.

Родопите са най-големият акумулатор на водни ресурси у нас. Тук са изградени няколко големи хидроенергийни системи – Баташката, Ардинската и Въчинската. Регулираният воден отток на реките се използва за електродобив, напояване и зарибяване на язоворните езера. Цялата планина е нарязана от гъсторазвита речна мрежа с най-различна посока. Отводняването на Родопите е изцяло към Беломорският басейн чрез три самостоятелни хидрографски системи: На север – река Марица, на изток – река Арда, и на юг – река Места.

Богатството на растителния и животинския свят в Родопите се дължи до голяма степен на почвеното и климатичното им разнообразие. В растително отношение планината се дели на два големи района. Върху Западните Родопи се простира обширен растителен район, който обхваща част от Рила. Тук е представена средноевропейската растителна група, като най-често се срещат Смърч /Picea spp./ и Бял бор /Pinus sylvestris/. Източните Родопи, които са под влиянието на средиземноморският климат, се обособяват като самостоятелен растителен подрайон, характеризиращ се главно с малката си заселеност. На места се срещат нискостеблени гори и храсталаци, а на други – дъбови /Quercus spp./ и букови гори /Fagus spp./. Тук достигат северните си граници някои типични за Средиземноморието растителни видове, като Жасминът /Jasminum spp./, Косматият дъб /Quercus pubescens/, Кестенът /Castanea spp./ и други. Във вътрешността на планината се срещат и доста ендемитни видове.

Голямо е разнообразието и на животинския свят. Срещат се почти всички видове бозайници характерни за Европа.