Какво да посетим

Меандрите на р. Арда

Река Арда е най-големият десен приток на р. Марица и най-голямата родопска река. Извира от Ардински връх в Родопите и се влива в река Марица извън територията на страната. Дължината на реката в границите на България е 241,3км. Водосборът на реката е силно подложен на средиземноморското влияние. Единствен в страната, той е разположен изцяло успоредно на бреговата беломорска ивица, на разстояние 40-60 км от нея. Въпреки ясно изразения си планински характер, реката има малък среден наклон – 5.8%, но сравнително голям коефициент на извитост - "1.9". Свидетелство за това са изключително красивите завои (меандри) криволичещи сред огромни скални масиви и куполи в средното течение на реката. Източните Родопи, през които преминава реката, представляват силно разчленена и разнообразна, сравнително ниска планинска земя.

В района между яз. "Кърджали" и яз. "Студен кладенец" е оформена широка речна тераса. Поречията на реките са били предпочитано място за създаване на селища още от дълбока древност. Река Арда, както и по-големите нейни притоци не правят изключение. В района на гр. Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. пр. Хр. Много предмети, намерени при археологическите разкопки, са във фонда на Регионалния исторически музей. Почти на всяко възвишение по завоите на реката има изградени крепости. Руини от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите "Кривус" при с. Башево, "Патмос" край хижа "Боровица", "Моняк" край Кърджали и др.

За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на Ардинското село Дядовци. Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово, Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.

Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка. Във водите се среща много риба и така тя се превръща в любимо място за много запалени рибари.

Едни от най-красивите меандри на река Арда са на пътя между град Маджарово и село Бориславци, в Източни Родопи.

Каменна сватба (Вкаменената сватба) – Зимзелен

Природният феномен Вкаменената сватба (Каменна сватба) се намира на 5 км източно от центъра на град Кърджали, край село Зимзелен. Разположен е на площ от около 40 дка и е обявен за защитен обект през 1974 г. Наред с намиращите се край село Бели пласт Каменни гъби, той е едно от най-интересните скални образувания от т.нар. Кърджалийски пирамиди, разположени по ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи.

Най-впечатляващи са две 10-метрови скали, наподобяващи прегърнати младоженци.

Според научните хипотези „Вкаменената сватба“ е започнала формирането си преди 40 милиона години вследствие на подводна вулканична дейност, от която са се образували скалите риолитови туфи. По-късно, след като морето се оттеглило, скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните цветове и нюанси.

Легенда: Местен момък залюбил девойка от съседно село. Само сините и очи светели на забуленото и лице, което никой не бил виждал. Залинял момъкът за прекрасните очи на девойката. Тогава баща му отишъл в селото и успял да я откупи за гърне пълно с жълтици. Вдигнала се голяма сватба и шествието с момата тръгнало за Зимзелен. Изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката. От красотата ѝ свекърът занемял. Нечестиви мисли минали през главата му. Тогава се случило нещо страшно. Цялата сватба за миг се вкаменила. Останал само младоженеца, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката му останала жива единствено малката локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и днес.

Култов комплекс Харман кая – Биволяне

Това е скално изсечено светилище, разположено на невисоко плато на около 2 км източно от с. Долна Чобанка. Обектът е известен и с българското наименование Равен камък. В близост са формирани две малки пещери. Ранните археологически струпвания на скални фрагменти се отнасят към късноенеолитната епоха. Из цялата площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала.

Двете скални структури, условно наречени Харман 1 и Харман 2 представляват две изравнени скални площадки, върху чиито повърхности са изсечени концентрични отворени кръгове, които са пресечени с радиално насочени улеи. Харманите са от изключителен научен интерес.

Харман 1 е с почти кръгла форма, а диаметърът му е 10 m., като на площадката са разположени неравномерно полуокръжности, пресечени с радиална линия с посока север-юг.

Харман 2 е с диаметър почти 15 m, а върху повърхността му са разположени единадесет, пресечени с радиална права окръжности.

И двете скални площадки са интерпретирани като структури свързани с астрономически изследвания.

Язовир "Студен кладенец"

Язовирът е част от енергийната каскада Арда. Това е първият построен по реката язовир, пуснат в експлоатация през 1957 година. Стената му е изградена на около 30 км източно от гр. Кърджали. Водосборната му област е 3 752 км2 със среден годишен отток 1 600 млн. м3. Бетонната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината й е 350 метра. По нея преминава пътят от Крумовград за Хасково. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната — 8 метра. Средната ширина на язовирното езеро е 2 км, а дълбочината му – 40 м. Под водите са останали 12 села. Водохранилището е с полезен обем от 489 млн. м3. Основното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда. Водите се използват за напояване и производство на електроенергия. На десния скат на язовира, на около 800 м от стената е построена ВЕЦ “Студен кладенец”, която разполага с инсталирана мощност от 60 мегавата и произвежда годишно 153.1 млн. кв. ч. електроенергия. Бреговете на този язовир, за разлика от тези на “Кърджали”, представляват остри, голи чукари, обрасли на места с храсти и единични широколистни дървета. Поради изключително стръмния терен и естеството на скалите залесителните дейности са почти невъзможни. В замяна на това непристъпните чукари се обитават от различни редки и защитени от закона птици – лешояди, орли, соколи и др. На левия му бряг е разположена защитената местност Големият сипей - представлява впечатляващи високи, стръмни и силно напукани скали.

Вдясно от стената има подход към резервата “Вълчи дол”, единствения строг резерват на територията на област Кърджали. След язовирната стена река Арда е образувала дълбок, тесен, каньонообразен пролом – Дяволски мост (Шейтан), дълъг около километър. В най-тесните места скални-те брегове са почти отвесни с височина от 5 до 10 м. Ширината на реката там е от 1 до 6 м, а дълбочината достига до 20 м. От всички 6 пролома по течението на река Арда този е най-внушителен и впечатляващ. В района на с. Широко поле, в едно от големите уширения на язовирното езеро има условия за отдих и риболов. Следващият залив – този при село Калоянци също е един от предпочитаните за риболов в района. Там е и един от по-големите острови в язовира, до който може да се достигне с лодка. Преди около 30 години на острова са заселени муфлони. Често до него плуват сърни, идващи от Ловното стопанство “Студен кладенец”, заемащо голяма територия по десния бряг на язовира, в района на общините Момчилград и Крумовград. Язовирът с голямата си водна повърхност и дължина създава възможност за упражняване на водни спортове и риболов. В пролома се намират уникалните природни забележителности Абразивни кладенци и Дяволски мост. Езерата на двата големи язовира са дали убежище на редица водолюбиви птици, някои от които са под защита на закона за биоразнообразието. Такива са гмурец, чапла, гларус, черен щъркел, белоглава рибарка, белокрила рибарка, малък воден бик, сива гъска, ням лебед, бял ангъч, потапница и др.

Язовир "Ивайловград"

Язовир „Ивайловград“ е язовир в Източните Родопи по долното течение на река Арда преди реката да напусне територията на България и да продължи в Република Гърция. Тук е изграден и третият и последен ВЕЦ от водноелектрическата каскада „Арда“.

Язовирната стена е в коритото на река Арда в община Ивайловград, северно от град Ивайловград. Басейнът на язовира е голям и се простира на територията на общините Маджарово и Любимец и Крумовград, има 64 километрова брегова ивица, голяма част от нея е покрита с гъсти широколистни гори.

Язовирът е построен през 1964 г. По предварителен план язовирът е трябвало да бъде със стена висока 105 м и тогава щеше да е най-големият на Балканския полуостров, в този случай обаче щеше да залее мините до Маджарово, които не функционират. Днес стената на язовира е висока 71 м, а язовирът е най-дългият в България – 30 км. Площта му е 15 км².

Водите му са богати на риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба. Това го прави подходящ за риболов.

Язовир "Кърджали"

Дъгово-бетонната стена на язовир “Кърджали” е с височина 103.5 м и дължина 341 м. Това е най-високата стена на язовир в България. Построена е в долината на р. Арда, на около 3 км югозападно от гр. Кърджали. Въведен е в експлоатация през 1962 година. Пълният обем на язовирното езеро е 497 млн.м3, полезният обем е 390 млн.м3, а мъртвият обем е 107 млн.м3. Средният годишен отток е 600 млн.м3, залята площ около16000 дка, а дължината на водното огледало е 21-22 км. Средната дълбочина на язовира е 60 м. Крайните участъци на язовирното езеро (нулата на язовира) са при с. Китница. Съобразно сезона и степента на използване на водите от язовира водното ниво се колебае. Котата на преливния ръб е 319.30 м н. в, а котата на короната на стената е 331.45 м н. в. Кота най-високо работно водно ниво е 324.30, а кота най-ниско работно водно ниво е 285 в рамките на няколко метра, при средна кота 325 м. Построената ВЕЦ произвежда 164 млн. кв. ч. електроенергия годишно. До 1983 година язовирът се е използвал за водоснабдяване на гр. Кърджали и селата около него. Днес водите му се използват за промишлено водоснабдяване и напояване. Проектният живот на язовира е 50 години, след което поради изпълване на дъното с наноси са се предвиждали различни дейности по неговото почистване. За увеличаване на този срок в периода 1962 – 1967 година са предприети масови залесявания по неговите брегове, с цел тяхното укрепване. Днес тези борови гори са вече порасли, като по този начин животът на язовира се е увеличил двукратно. Край езерото има великолепни заливи и поляни - отлично място за риболов и отдих. Във водите се провеждат състезания по водомоторен спорт, има отлична гребна база. Някои от заливите са застроени с приятни за почивка хотели и вилни селища. Такива са заливите край с. Енчец и Главатарци. Предстои застрояването на следващия голям залив – край селата Пеньово и Ридово. За туристите има различни атракции – разходка с корабче или с туристическа лодка, ресторанти на понтон във водата, развъдници на риба, лодки под наем и др.

Язовир „Доспат“

Доспат е язовир на река Доспат в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 18,3 km² и е сред най-големите по площ и обем в България. Построен е на р. Доспатска. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

Водноелектрическа каскада Доспат – Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България. Към момента на построяването си язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната. Пускането му в действие и завиряването му става през 1967 г.[2] Към язовир Доспат са насочени води от водосбора на Осинска река, благодарение на което в язовира годишно се вливат допълнително 10 милиона m3 вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10% или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу по каскадата Доспат-Въча.

Язовирът е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.

Големият и Малкият казан – Равен

Те се намират в местността „Казан беюг“ край махала Въз на с. Равен. До обекта може да се достигне до ясно открояваща се пътека, непосредствено преди първите къщи на махала Въз от с. Равнец. В местността „Казан беюг“ се извисява комплекс от интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере, с височина над 30 м. В района има множество изсечени в скалите съоръжения – проходи, жертвеници, жлебове, улеи, трапецовидни ниши и добре запазена гробница с жлеб за затваряне.

Чудните мостове

Чудните мостове, Скалните мостове са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.

Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводна в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.

В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и широчина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 km.

Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.

В регистъра на защитените територии и защитените зони в България, ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ – ЕР КЮПРИЯ е защитена територия от категория: Природна забележителност.

В близост до скалния феномен са и хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“, стопанисвани от туристическо дружество „Студенец“ – гр. Чепеларе.

Ягодинската пещера

Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от град Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която е оформила и най-дългото ждрело в България – Буйновското ждрело с дължина 7 километра. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел.

Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м.

Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6 °C и влажност 92%.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Поддържан резерват „Боровец”, село Равен

Резерват „Боровец” е един от четирите резервата в Източните Родопи и е с национално значение. Намира се в землището на с. Равен и заема площ от 35,90 ха. Обявен е за защитен обект със заповед № 2245 от 30.12.1956 г. на МС, с цел опазване на най-източното естествено находище на черен бор. Средната му надморска височина е 400 м. Флората е доста добре проучена – срещат се освен черен бор, вергилиев дъб, космат дъб, дива круша, дива ябълка, червена хвойна и др., както и представители на фауната, някои от които са в Червената книга на България и защитени в европейски и световен мащаб. Средната възраст на боровите дървета е 130 г., а на най-старите 180г.