Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/

Големият подковонос е най-едрият вид подковоноси, срещащ се в Европа. На цвят е светлосиво-кафеникав, малко по-тъмен по гърба, а крилата му са тъмнокафяви.

Големият подковонос обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура, като температурата в зимните му убежища трябва да е поне 4 °C. Продължителността на живота е до 30 години. Стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 km. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии. Често съжителства с други видове прилепи, като Южен подковонос /Rhinolopus euryale/ и Трицветен нощник /Myotis emarginatus/.

За ориентация видът използва ехолокация, като издава ултразвуков сигнал. Лети сравнително бавно, но е много маневрен. Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. Предпочитаната му храна са нощните пеперуди, но през пролетта и есента, когато те се срещат по-рядко, се храни и с други видове пеперуди, с бръмбари, ципокрили и двукрили.

Големите подковоноси достигат полова зрялост на третата си година, като дори след това женските не участват в размножаването всяка година. Копулацията обикновено е през есента, по-рядко през зимата или пролетта. Както при повечето прилепи, срещащи се в Европа, оплождането става едва през пролетта. През май-юни се образуват летни колонии, съставени почти изцяло от женски, а в края на юни и началото на юли те раждат по едно малко. Малките се научават да летят след 35-40 дни и до началото на септември се разселват, като летните колонии се разпадат.

Разпространен е в голяма част от Европа (от Южна Англия до Кавказ), централните части на Азия (до Северен Иран, Хималаите и Северна Япония) и в Северозападна Африка. В България се среща в цялата страна, рядко при надморска височина повече от 1600 m.

Малък подковонос /Rhinolophus hipposideros/

Малкият подковонос е един от най-малките прилепи, които се срещат в България. Окраската на гърба варира от матовожълт до опушенокафяв. Коремът е сивкав до сивобял. Крилете са светло кафяво-сиви. Младите индивиди са тъмносиви.

Обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища, като пещери, галерии и мазета. Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси. Излита веднага след залез слънце, но понякога има и дневна активност. Спи зимен сън от септември – октомври, при температура 6 – 9 °C (в Европа). Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Води уседнал начин на живот – прелита най-много 10 km между летните и зимните убежища. Храни се с комари, молци, дребни нощни пеперуди, бръмбари и рядко паяци. Ловува основно в гори, градски паркове и градини, по-рядко над ливади и пасища и крайречни гори. Понякога улавя плячката от камъни и клони.

Женската ражда през юни – юли по едно малко, което проглежда след около седмица, и се отделя от майката след 6 – 8 седмици. Полова зрялост достига на 1-3 години. Доживява до над 20 годишна възраст.

Сред основните заплахи за вида в страната са затварянето на пещери и галерии; разрушаването на сгради и построени от човека конструкции; безпокойството в пещерите, вследствие на пещернячество и посещения на пещери за отдих. Негативно въздействие оказват също така интензифицирането на земеделието, използването на биоциди, хормони и химикали, отстраняването на горския подлес, използването на биоциди, хормони и химикали (в горско стопанство), замърсяването на подземни води.

Видът достига най-северно разпространение от подковоносите прилепи. Разпространен е от Ирландия, Иберийския полуостров и Мароко, през Южна Европа и Северна Африка до Киргизия и Кашмир, Арабския полуостров, Судан и Етиопия. В България се среща в цялата страна като в планините достига до 1500 m н.в.

Голям нощник /Myotis myotis/

Един от нашите най-едри прилепи. Окраската на козината е сиво-кафява отгоре и светлосива отдолу. Крилата са широки, мембраната им е тъмносива. Ушите са широки и овални. Образува многочислени, шумни, летни колонии в пещери.

Видът обитава разредени гори, паркове, ливади. Полетът на този прилеп е относително бавен и маневрен на височина 5 - 8 m. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности – най-често от земята. През лятото населява пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 °C. Обикновено виси свободно по таваните на пещерите. Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища (понякога над 200 km), като използва редица временни междинни убежища. Храни се с едри насекоми, които лови в полет (напр. нощни пеперуди) или събира от земята (бръмбари, щурци и др.)

Копулацията е главно през есента, по–рядко през пролетта. Женските посещават мъжките. Обикновено един мъжки привлича 4 - 5 женски. Бременността е 50-60 дни. През лятото мъжките живеят предимно поединично, а женските формират колонии, където раждат и отглеждат малките. Тези размножителни колонии се намират в малки, сухи и проветриви пещери или в привходни части на по-големи пещери, често смесени с други пещерни видове прилепи. Числеността на колониите може да достигне до няколко хиляди женски. Женската ражда в края на май - началото на юни едно голо и сляпо малко. Малките се раждат обикновено рано сутрин. На следващата нощ, майките, за да отидат на лов, ги оставят на малки групи с няколко женски. Малкото започва да лети след 40 - 50 дни, а става самостоятелно след 2 месеца. Полова зрелост женските достигат на 3-месечна възраст, а мъжките на 15-месечна. Максималната продължителност на живота е над 25 години, но най-често около 5 години.

Сред най-сериозните заплахи за вида са безпокойството в пещерите, в следствие на пещернячество, посещения на пещери за отдих, вандализъм, затварянето на пещери или галерии, разрушаването на сгради и построени от човека конструкции. От значение за вида са също така интензифицирането на земеделието; използването на биоциди, хормони и химикали; отстраняването на горския подлес, замърсяването на подземни води.

Среща се в Южна, Централна и Източна Европа, сравнително рядък в Северна и Западна Европа, Мала Азия, Ливан, Израел. В България се среща в карстови райони в цялата страна – един от най-често срещаните пещерни видове. В Западна и Централна Стара Планина е установен до 1400 m.н.в., а в Пирин – на 2500 m.н.в.

Трицветен нощник /Myotis emarginatus/

Този вид е характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35 °С.

Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери. Поради високата си численост, популациите на Балканския полуостров се приемат като важен генетичен резерв за вида.

Отрицателно действащите фактори върху вида са безпокойство по време на размножителния период (юни–юли), прогонване и липса на алтернативно убежище в същия район, при което колониите се разпадат и размножителният успех е почти нулев, обрастване или срутване на входовете на убежищата води до временно или постоянното им изоставяне.

Видът обитава Централна и Южна Европа, на север до Южна Полша и Холандия, на изток до Афганистан, Източен Иран и Узбекистан. Мароко, Алжир, Тунис и Ливан. В България са известни 73 находища, разположени в цялата страна, като 31 от тях са съобщени преди 1985 г. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400–500 m н. в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н. в. в Централна Стара планина, 1550 m н. в. в Рила, 1560 m н. в. в Западните Родопи.

Дългоух нощник (Бехщайнов нощник) /Myotis bechsteinii/

Видът е типичен обитател на старите широколистни гори. Най-висока е числеността му в мезофилни горски масиви с постоянен водоем. Единични индивиди живеят в хралупи на дървета с диаметър на стъблото 13–20 cm на 0,7–5 m височина oт земята. Колонии са установявани само в по-стари дървета с диаметър 40–55 cm на височина 5–12 m.

Мъжките живеят най-често поединично, а женските – на малки групи (5–10 индивиди) или колонии (10-30 индивиди). Женските са изключително привързани към района на хралупата където са родени. Стационарен вид, който рядко извършва по-големи миграции (максимално до 60 km). През юни ражда по 1 малко, което кърми около 3 седмици. От края на август до края на септември Бехщайновите нощници (около 90% мъжки индивиди, 10% женски индивиди) се струпват по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори.

Отрицателно действащ фактор върху вида е селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища, както и фрагментацията на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.

Видът се среща се в Европа, на север до Южна Швеция, на изток – до Кавказ, Азербайджан и Северен Иран. В България най-висока е плътността между 1000 m и 1400 m, в райони с обширни и компактни горски масиви (Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа). Рядък е в Дунавската равнина, липсва в откритите части на Тракия.

Широкоух прилеп /Barbastella barbastellus/

Видът предпочита влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700–1400 m н. в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0–2 °С. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали). Извършва локални миграции, които рядко надвишават 50 km. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи.

Отрицателно действащите фактори върху вида са изсичането на стари и хралупести дървета, което ограничава възможностите за намиране на подходящи убежища, особено за размножителни колонии и прякото безпокойство на пещерните колонии през зимните месеци, което може да е причина за повишаване на смъртността през този период.

Среща се в Европа, на север до южните части на Скандинавския полуостров и Естония; на юг до Мароко, Канарските острови; на изток до Кавказ (включително Азербайджан и Армения). В България най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 m н. в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди. Най-високото находище е в пещерата „Водните дупки“ в резервата "Северен Джендем" (1420 m). Числеността на места е добра, но като цяло е ниска.