Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитена зона Добростан се намира в Западни Родопи и носи името на едноименния планински рид. Територията обхваща и няколко съседни рида – Белочерковски рид, Кръстова гора, Черни рид и Чуката. На север мястото граничи с Горнотракийската низина, като границата преминава над гр. Асеновград, селата Червен, Долнослав, Орешец, Тополово, Новаково, Узуново и Паничково. От запад за естествена граница служат долините на р. Чепеларска и Манастирска река, а от юг Давидковска река, р. Арда и яз. Кърджали. Източната граница на мястото е по реките Боровица и Яйлъдере. Добростан е средно- и високопланинска територия със сложен ридов релеф, прорязан от речни долини. Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори. В по-ниските части се срещат гори от Космат /Quercus pubescens/ и Виргилиев дъб /Q. virgiliana/ с представители на Кленовите /Acer spp./, също и гори от Сребролистна липа /Tilia tomentosa/. На по-високите части са разпространени Мизийски бук /Fagus moesiaca/, Горун /Q. dalechampii/ Обикновен габър /Carpinus betulus/ и Воден габър /Ostrya carpinifolia/, както и най-големият защитен масив от Черен бор /Pinus nigra/ в страната. По заравнените била и по склоновете има открити пространства – ливади, пасища с тревна растителност с преобладаване на Валезийска властика /Festuca valesiaca/, Черна садина /Chrysopogon gryllus/, Обикновена полевица /Agrostis capillaris/ и др.

В района се извършват горско-стопански и земеделски дейности, туризъм и др. Интензивните сечи в старите гори, разораването на пасища и ливади, умишлените палежи, залесяването с нетипични за района видове, почвената ерозия, използването на отдалечените пасища непълноценно, изграждането на малки ВЕЦ, движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително и офроуд) са само част от реално съществуващите проблеми.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 36 вида птици, измежду които са - Белоглав лешояд /Gyps fulvus/, Египетски лешояд /Neophron percnopterus/, Кръстат (царски) орел /Aquila heliaca/, Черен щъркел /Ciconia nigra/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Черен кълвач /Dryocopus martius/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Орко /Falco subbuteo/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Брегова лястовица /Riparia riparia/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/.

В границите на защитената зона се забранява:

• Разораването на пасищата и превръщането им в обработваеми земи;
• Използването на пестициди в пасища и ливади;
• Изграждането на водноелектрически централи, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитената зона обхваща долини в средното течение на река Крумовица и на вливащата се в нея река Дюшун дере с прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи. Мястото обхваща участъците на река Крумовица в района между село Горна Кула и устието на р. Дюшун дере, откъдето на югоизток достига до землището на село Чал. Долината на река Крумовица в района е широка от 300 до 1000 m, като на места значителна част от нея е заета от самото пясъчно корито на реката. Речните брегове са в различна степен обрасли с крайбрежна дървесна растителност, главно тополи /Populus spp./, върби /Salix spp./, черна елша /Alnus glutinosa/ и др. Сред нея изобилства храстова растителност, предимно къпина /Rubus spp./, шипка /Rosa spp./ и др. В отделни участъци бреговете на река Крумовица са със стръмни откоси и ниски скали. В долинното разширение има обработваеми площи. Долината на река Дюшун дере в по-голямата си част е тясна и дълбоко врязана във вулканични скали, с множество стръмни скали непосредствено до самото й корито, с водопади и малки пещери. Дървесната растителност по бреговете й е оскъдна, като преобладават предимно храстови видове.

Установени заплахи в зоната са разораването на затревените площи, добив на инертни материали, както и изграждането на ветроенергийни паркове, които са заплаха за местообитанията и птиците в района.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 32 вида птици, измежду които са - Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/; Белочела сврачка /Lanius nubicus/; Черен лешояд /Aegypius monachus/, Белоглав лешояд /Gyps fulvus/; Египетски лешояд /Neophron percnopterus/, Черен щъркел /Ciconia nigra/; Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Черен кълвач /Dryocopus martius/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Орко /Falco subbuteo/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Брегова лястовица /Riparia riparia/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристиките на ландшафта (синори, еднични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестици и минерални торове в пасища и ливади.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Маджарово обхваща част от дълбока, тясна долина на река Арда, заобиколена от планински склонове и на места високи до 150 m скални масиви. Мястото е разположено в Източните Родопи между село Бориславци и град Маджарово. Значителна част от територията е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Разнообразният релеф и почвената покривка обуславят развитието на мозайка от дървесна, храстова и тревиста растителност. На места склоновете са покрити с широколистни смесени гори от цер /Quercus cerris/, благун /Quercus frainetto/ и космат дъб /Quercus pubescens/, със средиземноморски елементи като червена хвойна /Juniperus oxycedrus/, плюскач /Colutea arborescens/ и др. Селскостопанските земи са разположени главно по високите части на долината и в самото долинно разширение. Коритото на реката е песъчливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби /Salix spp./ и храсталаци.

Представляваща заплаха за защитената зона са инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, тъй като това може да предизвика разрушаване на местообитанията, както и замърсяване на почвата и водите. Друга бъдеща заплаха са плановете за изграждане на малки ВЕЦ-ове по поречието на Арда.

Установени са заплахи като: изсичане на храстова растителност, безпокойство от туристическа дейност и безпокойство от ниско прелитащи военни самолети.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. Чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 46 вида птици, измежду които са - Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/; Белоглав лешояд /Gyps fulvus/ Черен щъркел /Ciconia nigra/ Черна каня /Milvus migrans/ и др.
• Съгл. Чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Лиска /Fulica atra/; Средна бекасина /Gallinago gallinago/; Жълтокрака чайка /Larus cachinnans/; Речна чайка /Larus ridibundus/; Голям гмурец /Podiceps cristatus/; Голям горски водобегач /Tringa ochropus/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/ и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристиките на ландшафта (синори, еднични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Използването на пестици и минерални торове в пасища и ливади.
• Намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове;
• Скалното катерене, делта- и парапланеризмът в периода на гнездене от 1 март до 31 юли.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Намира се в Югоизточна България в Източните Родопи. Обхваща поречието на река Арда от село Рабово до град Маджарово и северните части на Иранов рид. На север граничи със селата Маджари, Войводенец, Долно поле, Румелия и Горно поле. На запад с Пчелари, Голобрадово, Рабово, Поточница и Стари чал. Южната граница преминава през Красино, Сбор и Бубино, а източната е между Бубино, Черничино и град Маджарово. Мястото е част от долината на река Арда между язовирите Студен кладенец и Ивайловград, заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви. Най-голяма площ от територията на мястото заемат широколистните гори и земеделските земи. Широколистните гори са представени от цер /Quercus cerris/, Благун /Q. frainetto/ и Космат дъб /Q. pubescens/ със средиземноморски елементи, като Червена хвойна /Juniperus oxycedrus/, Дървовиден плюскач /Colutea arborescens/ и др. Отделни райони са покрити с храсти от Глог /Paliurus spina-christi/ и Жасмин /Jasminum fruticans/ в комбинация със сухолюбиви тревни формации от средиземноморски тип. В южните части горите са основно от Горун /Q. dalechampii/ на места примесен с Благун. Земеделските земи са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била. Коритото на реката е песъчливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с Върби /Salix spp./ и храсталаци.

Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района, е изграждането на ветроенергийни паркове.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 40 вида птици, измежду които са - Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/; Белочела сврачка /Lanius nubicus/; Черен лешояд /Aegypius monachus/; Kръстат (царски) орел /Aquila heliaca/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Египетски лешояд /Neophron percnopterus/; Градинска овесарка /Emberiza hortulana/; Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Сива чапла /Ardea cinerea/; Голям ястреб /Accipiter gentilis/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Ням лебед /Cygnus olor/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Орко /Falco subbuteo/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Зеленоножка /Gallinula chloropus/; Голям корморан /Phalacrocorax carbo/ и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристиките на ландшафта (синори, еднични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Язовир, създаден в скално дефиле на река Арда, с отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Разположен е в Източните Родопи между град Кърджали и село Студен кладенец. Около две трети от планинските склонове около язовира са покрити с вторични широколистни смесени гори от Келяв габър /Carpinus orientalis/ и Мъждрян /Fraxinus ornus/, Благун /Quercus frainetto/ или Горун /Quercus dalechampii/ със средиземноморски елементи. По-рядко се срещат чисти горунови гори или примесени с Обикновен габър /Carpinus betulus/. На места има гори и храсталаци от келяв габър и храсталаци от Драка /Paliurus spina-christi/, примесени със Смин /Jasminum fruticans/, Червена хвойна /Juniperus oxycedrus/ в съчетание с ксеротермни тревни формации със средиземноморски елементи като Памуклийка /Cistus incanus/ и др. Немалка част от територията на мястото е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Навсякъде из района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на Белизма /Dichantium ischaemum/, Луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др.

Потенциална заплаха за защитената зона представлява разораването на затревените площи, ниското прелитане на военни самолети и изграждането на ветроенергийни паркове.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 60 вида птици, измежду които са - Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/; Белочела сврачка /Lanius nubicus/; Черен лешояд /Aegypius monachus/; Белоглав лешояд /Gyps fulvus/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Египетски лешояд /Neophron percnopterus/; Бухал /Bubo bubo/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Голям гмурец /Podiceps cristatus/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Белокрила рибарка /Chlidonias leucopterus/; Орко /Falco Subbuteo/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Средна бекасина /Gallinago gallinago/; Зеленоножка /Gallinula chloropus/; Чайка буревестница /Larus canus/; Речна чайка /Larus ridibundus/; Малка бекасина /Lymnocryptes minimus/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/ и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристиките на ландшафта (синори, еднични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестици и минерални торове в пасища и ливади;
• Намаляването площта на крайречните гори от местни дървестни видове.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитена зона Триград-Мурсалица се намира в централната част на Западни Родопи на юг от гр. Девин и западно от гр. Смолян. Обхваща водосборния басейн на р. Въча (притоците Широколъшка, Мугленска, Буйновска и др.), рида Мурсалица и част от Виденишкия дял. Южната граница съвпада с държавната граница с Гърция. На изток достига до Смолян, на запад до землищата на селата Борино, Змеица, Чавдар и Буйново, а на север обхваща долината на р. Въча до с. Стоманево. Територията има средно- и високопланински характер. Горите покриват около 70% от територията, като преобладават иглолистните гори, основно от Смърч /Picea abies/, а на някои места – от Бял бор /Pinus sylvestris/ и смесени иглолистни гори. Едни от най-ценните стари гори са тези от Черен бор /Pinus nigra/ и Ела /Abies alba/. Малки територии са заети от широколистни гори от Мизийски бук /Fagus moesiaca/, а също и смесени гори от Мизийски бук и Воден габър /Ostrya carpinifolia/. Тревните местообитания са много разнообразни, но преобладават съобществата на Обикновена полевица /Agrostis capillaris/ и Картъл /Nardus stricta/.

Установени заплахи в защитената зона са сукцесия на постоянно затревени площи (пасища и ливади) и безпокойство в района на туристически зони около големите язовири в зоната.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 29 вида птици, измежду които са - Черен щъркел /Ciconia nigra/; Осояд /Pernis apivorus/; Черен кълвач /Dryocopus martius/; Черна каня /Milvus migrans/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/; Малък креслив орел /Aquila pomarina/; Скален орел /Aquila chrysaetos/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Късокрил кюкавец /Actitis hypoleucos/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Орко /Falco subbuteo/.

В границите на защитената зона се забранява:

• Разораването на пасищата и превръщането им в обработваеми земи;
• Използването на пестициди в пасища и ливади;
• Косенето на ливадите преди 1 юли, както и косене от периферията към центъра;
• Разкриването на нови баластриери в речните корита и речните тераси с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
• Изграждането на водноелектрически централи с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
• Изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и с изключение на тези за самостоятелно захранване на обекти.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитена зона Язовир Ивайловград се намира в Източните Родопи. Обхваща едноименния язовир в тясната долина на р. Арда и околните планински склонове от селата Бориславци и Сеноклас на запад до държавната граница на изток, и от селата Малки воден и Дъбовец на север до Покрован, Хухла, Ивайловград и Славеево на юг. По-голямата част от територията на мястото е покрита от ксеротермни широколистни гори. Голяма площ е заета и от ксеротермни храсталачни, и ксеромезофитни тревни формации. На места има отделни скали и скални стени. Обработваемите земи са разположени около язовира и заравнените участъци по склоновете на планината. В заливната му площ и около нея има тинесто-песъчливи участъци и ливади. Половината от територията е заета от смесени гори от Цер /Quercus cerris/ и Благун /Q. frainetto/ със средиземноморски елементи.

Потенциалните заплахи в защитената зона са разораване на пасищата, безпокойство от туристи край язовир Ивайловград и изграждането на ветроенергийни паркове в района. Тези заплахи могат да доведат до негативни последици както върху местообитанията, така и върху птиците.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 50 вида птици, измежду които са - Белоопашат морски орел /Haliaeetus albicilla/; Oрел рибар /Pandion haliaetus/; Малък орел /Hieraaetus pennatus/; Осояд /Pernis apivorus/; Белочела сврачка /Lanius nubicus/; Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Голяма бяла чапла /Egretta alba/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Черноврат гмурец /Podiceps nigricollis/; Ням лебед /Cygnus olor/; Фиш /Anas penelope/; Сива патица /Anas strepera/; Зимно бърне /Anas crecca/; Зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/; Кафявоглава потапница /Aythya ferina/; Брегова лястовица /Riparia riparia/ и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристиките на ландшафта (синори, еднични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестици и минерални торове в пасища и ливади;
• Паленето на крайбрежна растителност.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитена зона Места обхваща долината на едноименната река от село Места на юг до селата Годешево и Беслен и границата с Гърция. В границите й попадат притоците на река Места: Туфча при село Брезница, Канина река при село Гърмен, река Мътница при село Петрелик и река Бистрица при село Абланица. Има множество минерални извори при селата Баня, Огняново и Мусомища. Значителна част от територията е покрита с пасища и земеделски земи.

Долината на река Места е повлияна от земеделието, горското стопанство, ползването на водите и урбанизацията. Сред най-сериозните въздействия от земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи, както и широката употреба на пестициди и изкуствени торове. Пашата на кози в горите и храсталаците също влошава на качеството на местообитанията. Негативно влияние имат и голите сечи и залесяването с неприсъщи за района видове. Преки заплахи за птиците се предизвикват от бракониерството и вземането на малки от гнездата на грабливи птици, движението на моторни превозни средства извън пътищата и др.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 44 вида птици, най-типичните, от които са - Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/; Осояд /Pernis apivorus/; Голям креслив орел /Aquila clanga/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Голяма бяла чапла /Egretta alba/; Mалък воден бик /Ixobrychus minutus/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Голям ястреб /Accipiter gentilis/; Голям корморан /Phalacrocorax carbo/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Брегова лястовица /Riparia riparia/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/ и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Залесяването на пасища и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища;
• Изграждането на водноелектрически централи с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
• Изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и с изключение на тези за самостоятелно захранване на обекти.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитена зона Пирин буфер се намира в Югозападна България между долината на р. Струма на запад и р. Места на изток. Обхваща по-високата част на едноименната планина. На север седловината Предел го разделя от Рила, а на юг територията му се простира до Парилската седловина. Територията му изцяло обхваща национален парк “Пирин”. В морфографско отношение планината се разделя на три дяла: северен, среден и южен. Основното било е с направление северозапад - югоизток и представлява главният водораздел между реките Струма и Места. Планината се характеризира със заострени върхове и стръмни и урвести склонове. Най-старите скални комплекси в нея са метаморфни гранитогнайси, кристалинни шисти и мрамори. Около 62% от площта и е заета от палеозойски и мезозойски гранити и гранитоподобни скали. Варовиковата, включително на мраморизирани варовици, част е най-богата на еднемични растителни видове. На територията на Пирин почвите биват кафяви горски и планински тъмноцветни горски, по-малки площи заемат планинско-ливадните и хумусно-карбонатните. Пирин планина е покрита основно с гори (71%) и високопланински ливади и открити пространства (10%). Тревните местообитания в алпийската зона са представени от съобщества на Синкава гъжва /Sesleria coerulans/, Сребърник /Dryias octopelata/ и Мрежовидна върба /Salix reticulata/ върху мраморна основа и съобщества на Извита острица /Carex curvula/, Скална полевица /Agrostis rupestris/, Броловидна власатка /Festuca airoides/, и др. върху силикатни терени, като и двата типа съобщества включват голямо разнообразие на растителни видове. Субалпийският пояс също е напълно развит с широко разпространение на формации от Клек /Pinus mugo/, Сибирска хвойна /Juniperus sibirica/, Балкански зановец /Chamaecitisus absinthoides/, Синя боровинка /Vaccinium uliginosum/, Пенцесова власатка /Festuca penzesii/, Мощна власатка /Festuca valida/ и др. Иглолистният пояс е представен от съобщества на Смърча /Picea abies/, Бялата мура /Pinus peuce/ и Белия бор /Pinus sylvestris/ върху силикатни терени и от формации на Черна мура /P. heldreichii/ и Черен бор /Pinus nigra/ върху мраморни терени. Храсталаците в иглолистния пояс са представени от Сибирска хвойна /Juniperus siberica/, Балканския зановец /Chamaecytisus absinthoides/ и Обикновена боровинка /Vaccinium myrtillus/, а тревните местообитания са представени от съобщества на Чернееща власатка /Festuca nigrescens/ и др. При надморска височина 900 - 1600 m. преобладават Буковите гори /Fagus sylvatica/. На по-ниска надморска височина преобладават широколистните гори от Горун /Quercus dalechampii/, Обикновен габър /Carpinus betulus/ и Мизийски бук /Fagus moesiaca/.

Защитената зона попада в землищата на с. Добринище, с. Кремен, с. Обидим, община Банско, област Благоевград, с. Лъжница, с. Средна, община Гоце Делчев, област Благоевград, с. Влахи, с. Ощава, с. Стара Кресна, община Кресна, област Благоевград, с. Бельово, с. Бождово, с. Вихрен, с. Голем Цалим, с. Горна Сушица, с. Долени, с. Кашина, с. Ковачево, с. Лилянов, с. Пирин, с. Плоски, с. Сугарево, с. Храсна, с. Черешница, община Сандански, област Благоевград, с. Тешово, община Хаджидимово, област Благоевград, с. Брежани, с. Градево, с. Сенокос, гр. Симитли, община Симитли, област Благоевград, и с. Илинденци, община Струмяни, област Благоевград.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 36 вида птици, измежду които са: Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/; Голяма бяла чапла /Egretta alba/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Бял щъркел /Ciconia ciconia/; Осояд /Pernis apivorus/; Египетски лешояд /Neophron percnopterus/; Белоглав лешояд /Gyps fulvus/; Малък креслив орел /Aquila pomarina/; Бухал /Bubo bubo/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък ястреб /Accipiter nisus/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Зеленоножка /Gallinula chloropus/; Орко /Falco subbuteo/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Зеленоглава патица /Anas plathyrhynchos/; Зимно бърне /Anas crecca/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/.

В границите на защитената зона се забранява:

• Използването на неселективни средства за борба с вредителите по горите и в селското стопанство;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитената зона се намира в Югозападна България, южно от Пирин. Границите следват орографските граници на едноименната планина, като е обхваната и част от Южен Пирин на север от Голешевска река и част от западните склонове на планината Стъргач. Северната границата преминава южно от селата Садово, Тешово и Голешово, на изток съвпада с пътя от Садово за граничен пункт Илинден, а на запад достига до с. Петрово. На юг се простира до държавната граница с Гърция. Славянка е изградена от протерозойски метаморфозирани варовици и мрамори, което е причина теренът на планината да е типично карстов. Поради това тя е бедна на повърхностно течащи води, но за сметка на това в подножието и има многобройни карстови извори. Тази особеност в геоложкия и строеж, географското и разположение и климата в района създават условия за разнообразна природа. В Славянка се наблюдават почти всички растителни пояси, установени България. В подножието на планината ксеротермния дъбов пояс е съставен главно от вторични гори, както и храсталаци от Келяв габър /Carpinus orientalis/. Над тях се простират горите от Мизийски бук /Fagus moesiaca/ и Воден габър /Ostrya carpinifolia/, както и обширни гори от Черен бор /Pinus nigra/. Срещат се и съобщества на Цар-Борисовата ела /Abies borisii-regis/. В иглолистния пояс на планината има гори от Черна мура /Pinus heldreichii/, типични за варовиковите планини в южните и западните части на Балканския полуостров. Над горната граница на гората са формирани предимно субалпийски храстови и тревни съобщества, също типични за тези планини. Срещат се и вечнозелени растения. Голям е броят и на средиземноморските и субсредиземноморски видове от безгръбначната и гръбначна фауна.

Защитената зона попада в землищата на селата Илинден, Лъки, Лялево, Нова Ловча, Парил, Садово, Тешево, Гайтаниново, община Хаджидимово, област Благоевград, селата Бельово, Голешево и Петрово, община Сандански, област Благоевград.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 37 вида птици, някои, от които са - Бухал /Bubo bubo/; Козодой /Caprimulgus europaeus/; Малък креслив орел /Aquila pomarina/; Малък орел /Hieraaetus pennatus/; Белоглав лешояд /Gyps fulvus/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/; Осояд /Pernis apivorus/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Голям ястреб /Accipiter gentilis/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Орко /Falco subbuteo/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
• Добив на полезни изкопаеми по открит способ;
• Изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитената зона попада в Източните Родопи. Тя включва долината на Бяла река и заобикалящите я хълмове и склонове. Растителността в района е разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. В по високите части има гори от Мизийски бук /Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca/ и гори от Горун /Quercus dalechampii/. По -широко разпространение имат и смесените дъбови гори от Горун, Виргилиев дъб /Quercus virgiliana/, Благун /Quercus frainetto/ и Космат дъб /Quercus pubescens/, на места примесени с Келяв габър /Carpinus orientalis/. Добре застъпени в района са храсталачни съобщества от средиземноморски тип със значително видово разнообразие, с преобладаване на Грипата /Phyllirea latifolia/, Червената хвойна /Juniperus oxycedrus/, с участие на Драка /Paliurus spina-christi/, Мъждрян /Fraxinus ornus/ и др. Коритото на реката е песъкливо-каменисто. Бреговете са обрасли с Върби /Salix spp./, Източен чинар /Platanus orientalis/ и храсталаци.

Установени са заплахи в защитената зона като изсичане на храстова растителност поради изисквания на Програмата за развитие на селските райони, горски пожари, изсичане на стари гори.

За горските местообитания заплахите са свързани със залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконни сечи, особено покрай реките. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района, е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива, вече изградени на гръцка територия, в близост до българската граница, възпрепятстват придвижването на птиците и предизвикват фрагментация на местообитанията на лешоядите от двете големи колонии в региона – тази по долината на река Арда в България и тази – в Дадя, Гърция. Потенциална заплаха са и инвестиционни проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми, които може да предизвикат по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, както и замърсяване на почвата и водите.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 43 вида птици, някои, от които са – Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/; Белочела сврачка /Lanius nubicus/; Черен лешояд /Aegypius monachus/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Осояд /Pernis apivorus/; Козодой /Caprimulgus europaeus/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Малък орел /Hieraaetus pennatus/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Жълтокрака чайка /Larus cachinnans/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Речна чайка /Larus ridibundus/; Голям горски водобегач /Tringa ochropus/; Обикновена калугерица /Vanellus vanellus/; Голям корморан /Phalacrocorax carbo/; Зеленоножка /Gallinula chloropus/; Малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/ и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Подмяната на крайречните гори от местни дървесни видове с неместни такива на разстояние до 50 m от границте на водните обекти;
• Извършването на сечи в култури от тополи без последващо залесяване;
• Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
• Косенето на тръстика в периода от 1ви март до 15ти август;
• Отстраняването на водна и вгаголюбива растителност в каналите, по бреговете и дигите на басейните през периода на гнездене от 1ви март до 31ви юли.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитената зона попада в землищата на с. Лясково, с. Чуреково, с. Брезе, с. Михалково, община Девин, област Смолян, с. Зорница, с. Малево, с. Забърдо, с. Орехово, гр. Чепеларе, община Смолян, област Смолян, с. Ситово и с. Лилково, община Родопи, област Пловдив.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 18 вида птици, някои, от които са - Осояд /Pernis apivorus/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Черен кълвач /Dryocopus martius/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Голям ястреб /Accipiter gentilis/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Орко /Falco subbuteo/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/.

В границите на защитената зона се забранява:

• Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
• Намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове.

Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици.

Защитена зона Западни Родопи обхваща по-високата западна част на едноименната планина с най-представителните псевдо-бореални иглолистни гори, уникални за Европа. Северната граница следва линията Велинград- Ракитово - Батак - Пещера. Най-голяма площ заемат горите от Бял бор /Pinus sylvestris/, следвани от Смърча /Picea abies/. По малки по площ са Еловите /Abies alba/ и Буковите /Fagus sylvatica/ гори. Срещат се също гори от Черен бор /Pinus nigra/ и издънкови гори от Горун /Quercus dalechampii/, Трепетлика /Populus tremula/ и Зимен дъб /Q. dalechampii/. Около 10% от територията е заета от открити пространства – пасища и ливади с преобладаване на Обикновена полевица /Agrostis capillaris/, Картъл /Nardus stricta/ и др., както и на храсталачни съобщества. На територията има 3 големи язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик, както и стотици малки торфища.

В защитената зона се установяват заплахи като сукцесия на постоянно затревени площи (пасища и ливади) и безпокойство в района на туристически зони около големите язовири в зоната.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 24 вида птици, някои, от които са - Козодой /Caprimulgus europaeus/; Осояд /Pernis apivorus/; Бял щъркел /Ciconia ciconia/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Бухал /Bubo bubo/ и др.
• Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък ястреб /Accipiter nisus/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Орко /Falco subbuteo/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/.

В границите на защитената територия се забранява:

• Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона обхваща по-голяма част от Източни Родопи. В границите ѝ влизат и двата най-високи рида на Източни Родопи - рида Гюмюрджински снежник с височина от 1 463 m н. в. и рида Мъгленик висок 1 266 m.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Алпийска розалиа /Rosalia alpina/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Буков сечко /Morimus funereus/ и др.
• Риби - Балкански щипок /Sabanejewia aurata/; Распер /Aspius aspius/ и др.
• Земноводни и влечуги - Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/; Ивичест смок /Elaphe quatuorlineata/ и др.
• Бозайници, без прилепи - Кафява мечка /Ursus arctos/; Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/ и др.
• Прилепи - Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/; Голям нощник /Myotis myotis/ и др.
• Растителни видове - Обикновена пърчовка /Himantoglossum caprinum/.
• Природни местообитания - 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 5210 Храсталаци с Juniperus spp.; 6510 Низинни сенокосни ливади; 91W0 Мизийски букови гори и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища и регламентираните за това места;
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери и изоставени орни земи, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1;
• Провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – 1 март до 30 юни;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона обхваща землищата на село Кутела, село Момчиловци, село Петково и село Славейно.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалиа /Rosalia alpina/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бисерна мида /Unio crassus/ и др.
• Риби - Балкански щипок /Sabanejewia aurata/; Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/; Маришка мряна /Barbus plebejus/.
• Земноводни и влечуги - Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/; Ивичест смок /Elaphe quatuorlineata/ и др.
• Бозайници без прилепи - Кафява мечка /Ursus arctos/; Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/ и др.
• Прилепи - Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/; Голям нощник /Myotis myotis/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/ и др.
• Растителни видове - Венерино пантофче /Cypripedium calceolus/; Калописиева дактилориза /Dactylorhiza kalopissii/.
• Природни местообитания – 6510 Низинни сенокосни ливади; 6520 Планински сенокосни ливади; 91W0 Мизийски букови гори; 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища и регламентираните за това места;
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери и изоставени орни земи, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии, освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на се лективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1;
• Провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – от 1 март до 30 юни;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50% от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Изграждане на нови пътища от втори и по-висок клас без обезпечаване изграждането на съответна зелена инфраструктура за преминаване на мечки и други животни.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Бисерна мида /Unio crassus/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалиа /Rosalia alpina/; Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/ и др.
• Риби - Маришка мряна /Barbus plebejus/; Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/.
• Земноводни и влечуги - Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/ и др.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Кафява мечка /Ursus arctos/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Лалугер /Spermophilus citellus/ и др.
• Прилепи - Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/; Голям нощник /Myotis myotis/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Дългоух нощник /Myotis bechsteini/ и др.
• Растителни видове – Червено усойниче /Echium russicum/; Блатно петльово перо /Gladiolus palustris/ и др.
• Природни местообитания - 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6520 Планински сенокосни ливади; 91W0 Мизийски букови гори; 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища и регламентираните за това места;
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери и изоставени орни земи, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии, освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1;
• Провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – от 1 март до 30 юни;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалия /Rosalia alpina/.
• Земноводни и влечуги - Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/.
• Бозайници без прилепи - Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Кафява мечка /Ursus arctos/; Пъстър пор /Vormela peregusna/; Европейски вълк /Canis lupus/.
• Прилепи - Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Дългоух нощник /Myotis bechsteini/ и др.
• Природни местообитания - 6520 Планински сенокосни ливади; 91W0 Мизийски букови гори; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища;
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери и изоставени орни земи, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалия /Rosalia alpina/; Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/ и др.
• Риби - Маришка мряна /Barbus plebejus/; Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/.
• Земноводни и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Пъстър пор /Vormela peregusna/.
• Прилепи - Дългоух нощник /Myotis bechsteini/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ и др.
• Природни местообитания - 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 5210 Храсталаци с Juniperus spp.; 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum и др.

Защитена зона и по двете Директиви - Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона попада в землищата на гр. Разлог, община Разлог, гр. Банско, гр. Добринище, с. Обидим и с. Кремен, община Банско, с. Брезница и с. Корница, община Гоце Делчев, с. Пирин, с. Лиляново, с. Горна Сушица, с. Сугарево и с. Плоски, община Сандански, с. Илинденци, община Струмяни, с. Стара Кресна и с. Брежани, община Симитли, област Благоевград.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалия /Rosalia alpina/; Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/ и др.
• Риби - Планински кефал /Leuciscus souffia/.
• Земноводни и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Кафява мечка /Ursus arctos/.
• Прилепи - Дългоух нощник /Myotis bechsteini/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ и др.
• Птици:
  • Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Предмет на опазване са 38 вида птици, някои, от които са - Козодой /Caprimulgus europaeus/; Бухал /Bubo bubo/; Малък креслив орел /Aquila pomarina/; Египетски лешояд /Neophron percnopterus/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Осояд /Pernis apivorus/; Бял щъркел /Ciconia ciconia/; Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/ и др.
  • Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Жълтокрака чайка /Larus cachinnans/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Орко /Falco subbuteo/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Късокрил кюкавец /Actitis hypoleuco/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Обикновен пчелояд /Merops apiaster/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/.
• Растителни видове - Buxbaumia viridis; Карпатска тоция /Tozzia carpathica/.
• Природни местообитания - 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове и др.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона попада в землищата на гр. Банско, с. Гостун, гр. Добринище, с. Кремен, с. Места, с. Обидим, с. Осеново, с. Филипово, община Банско, област Благоевград, с. Горно Краище, община Белица, област Благоевград, с. Баничан, с. Брезница, с. Буково, с. Господинци, с. Корница, с. Лъжница, община Гоце Делчев, област Благоевград, с. Балдево, с. Осиково, с. Рибново, с. Скребатно, община Гърмен, област Благоевград, с. Баня, с. Елешница, община Разлог, област Благоевград.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалиа /Rosalia alpina/ и др.
• Риби - Маришка мряна /Barbus plebejus/; Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/.
• Земноводни и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Кафява мечка /Ursus arctos/; Пъстър пор /Vormela peregusna/.
• Прилепи - Голям нощник /Myotis myotis/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Широкоух прилеп /Barbastella barbastellus/; Дългоух нощник /Myotis bechsteini/ и др.
• Природни местообитания - 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища и регламентираните за това места;
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери и изоставени орни земи, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии, освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1;
• Провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – от 1 март до 30 юни;
• Отводняване на крайбрежни заливаеми ивици на реки, промени в хидроморфологичния режим чрез отводняване, изземване на наносни отложения, коригиране, преграждане с диги на реки с изключение на такива: в урбанизирани територии; в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети; при бедствия и аварии; за подобряване на състоянието на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2;
• Извеждане на сечи в природни местообитания с кодове 91E0* и 91D0* с изключение за нуждите на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура, за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, при бедствия и аварии, за поддържане/ подобряване на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2, както и в случаите на реализиране на допустими инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50% от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;
• Изграждане на нови пътища от втори и по-висок клас без обезпечаване изграждането на съответна зелена инфраструктура за преминаване на мечки и други животни.

Защитена зона и по двете Директиви - Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалия /Rosalia alpina/; Лицена /Lycaena dispar/ и др.
• Риби – Главоч /Cottus gobio/; Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/.
• Земноводни и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Лалугер /Spermophilus citellus/; Кафява мечка /Ursus arctos/.
• Прилепи - Дългоух нощник /Myotis bechsteini/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ и др.
• Птици:
  • Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Козодой /Caprimulgus europaeus/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Осояд /Pernis apivorus/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Скален орел /Aquila chrysaetos/; Бухал /Bubo bubo/; Черен кълвач /Dryocopus martius/; Далматински сокол /Falco biarmicus/; Глухар /Tetrao urogallus/ и др.
  • Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък ястреб /Accipiter nisus/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/; Орко /Falco subbuteo/; Голям ястреб /Accipiter gentilis/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Късокрил кюкавец /Actitis hypoleucos/.
• Природни местообитания – 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; 6520 Планински сенокосни ливади; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum.

Защитена зона и по двете Директиви - Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона попада в землищата на с. Падала, с. Пастра и с. Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалия /Rosalia alpina/ и др.
• Риби - Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus
• Земноводнии и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Кафява мечка /Ursus arctos/.
• Прилепи - Дългоух нощник /Myotis bechsteini/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ и др.
• Птици:
  • Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Далматински сокол /Falco biarmicus/; Малък орел /Hieraaetus pennatus/; Орел змияр /Circaetus gallicus/; Осояд /Pernis apivorus/; Черен щъркел /Ciconia nigra/; Kръстат (царски) орел /Aquila heliaca/; Козодой /Caprimulgus europaeus/; Скален орел /Aquila chrysaetos/; Голям креслив орел /Aquila clanga/; Малък креслив орел /Aquila pomarina/; Черен лешояд /Aegypius monachus/ и др.
  • Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Орко /Falco subbuteo/; Голям ястреб /Accipiter gentilis/; Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/; Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Късокрил кюкавец /Actitis hypoleucos/; Малък ястреб /Accipiter nisus/; Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/.
• Растителни видове - Блатно петльово перо /Gladiolus palustris/.
• Природни местообитания - 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4070 Храстови съобщества с Pinus mugo и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Залесяването на ливади, пасища и мери и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
• Използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското и горското стопанство;
• Косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона обхваща средната и южна част на Пирин планина и граничната с Гърция планина Алиботуш (Славянка). Представлява естествено продължение на Национален Парк Пирин на юг. Зоната е много слабо населена и с много добре запазена природа.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалиа /Rosalia alpina/ и др.
• Риби - Маришка мряна /Barbus plebejus/.
• Земноводни и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/; Ивичест смок /Elaphe quatuorlineata/ и др.
• Бозаници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica/; Кафява мечка /Ursus arctos/; Пъстър пор /Vormela peregusna/ и др.
• Прилепи - Дългоух нощник /Myotis bechsteini/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ и др.
• Природни местообитания – 9130 Букови гори от типа /Asperulo-Fagetum/; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea; 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища и регламентираните за това места;
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери и изоставени орни земи, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии, освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1;
• Провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – от 1 март до 30 юни;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Изграждане на нови пътища от втори и по-висок клас без обезпечаване изграждането на съответна зелена инфраструктура за преминаване на мечки и други животни.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитената зона се намира в Западни Родопи. На запад се простира до Юндола и долината на река Яденица, която е орографска граница между Рила и Западни Родопи, на юг достига до Чепинската котловина, на изток – западните склонове на рида Къркария, а на север до билото и части от южните склонове на рида Алабак. През защитената зона протича Чепинска река и част от левите и десните ѝ притоци.

Зоната се намира в част от землищата на общините Септември, Белово, Велинград и Ракитово.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване

• Безгръбначни - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/; Бисерна мида /Unio crassus/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/; Алпийска розалиа /Rosalia alpina/ и др.
• Риби - Маришка мряна /Barbus plebejus/.
• Земноводни и влечуги - Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/; Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/; Южен гребенест тритон (Голям гребенест тритон) /Triturus karelinii/.
• Бозайници без прилепи - Европейски вълк /Canis lupus/; Видра /Lutra lutra/; Кафява мечка /Ursus arctos/.
• Прилепи - Дългоух нощник /Myotis bechsteini/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Голям нощник /Myotis myotis/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/; Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ и др.
• Природни местообитания – 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 91BA Мизийски гори от обикновена ела и др.

В границите на защитената зона се забранява:

• Провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища
• Движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
• Търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
• Промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
• Разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
• Употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
• Употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия, епидемия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове;
• Използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
• Използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
• Палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
• Добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
• Паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;
• Извеждане на сечи в природно местообитание с код 91E0* с изключение за нуждите на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура, за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, при бедствия и аварии, за поддържане/подобряване на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2, както и в случаите на реализиране на допустими инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
• Изграждане на нови пътища от втори и по-висок клас без обезпечаване изграждането на съответна зелена инфраструктура за преминаване на мечки и други животни.