Белоглав лешояд /Gyps fulvus/

Белоглавият лешояд гнезди колониално (до 10–12 двойки) в големи скални комплекси като периодично сменя гнездовищата. Известни са и единични гнезда (включително до пътища). Снася през януари 1 яйце. Мършояден, зависим от свободно пасящи домашни животни и от ветеринарно-санитарното обслужване. На едно място за хранене могат да се съберат десетки птици.

Характерните местообитания за вида са скалисти райони в долините на големи реки, често при наличие на вълци.

Отрицателно действащите фактори върху вида са отравяне, отстрел, липса на храна, сблъсъци в електропреносната мрежа. Най-значими са намаляването на добитъка (особено след 1985–1989 г.), поставянето на отровни примамки и влошаването на местообитанията в резултат на минна дейност, залесяване, безпокойство и др. След 2004 г. заплаха са 40 вятърни генератора в Гърция до българската граница, в район на преминаване на птиците.

Видът гнезди в Южна Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Казахстан, Индия.

Египетски лешояд /Neophron percnopterus/

Видът гнезди в ниши на скали. Двойките използват до 4-5 различни гнезда. Разстоянието между тях е 3–4 km. Около 30% от двойките сменят гнездата си от предходната година. Мършояден, по-рядко се храни с костенурки, охлюви и др.

Характерни местообитания за вида са скалисти райони, проломи, ждрела, в миналото льосови стени, селища и др. до 400, по-рядко до 900 m н. в.

Отрицателно действащите фактори върху вида са използването на отрови в селското стопанство и за едри хищници, дератизации на депа за отпадъци. Намаляване на хранителната база. Токови удари от електропреносната мрежа. Безпокойство при строителни дейности, добив на полезни изкопаеми и др.

Индо-африкански вид, чийто гнездови ареал обхваща Южна Европа, Африка, Югозападна Азия, Туркестан и Индия.

Кръстат (царски) орел /Aquila heliaca/

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Размножителният период настъпва през март с укрепване на старото или строеж на ново гнездо, със синхронни полети на двойката. През първата половина на април снася 2, рядко 1 или 3–4 яйца. Малките излитат от гнездата в края на юли и началото на август. Основен компонент в храната е лалугерът.

Характерните местообитания за вида са предимно окрайнини на широколистни и иглолистни гори, ливади или пасища, но винаги в близост до течаща вода на разстояние до 300–350 m.

Отрицателно действащите фактори върху вида са безпокойство, породено от пожари и залесителни дейности, изсичане на дървета с гнезда, натравяне от мъртви гризачи след пръскане на посевите и др.

Видът гнезди в Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Украйна, Хърватска, Сърбия, Македония, България, Гърция, Русия Грузия, Армения, Турция, Азербайджан, Иран, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Монголия и Китай. Зимува по долината на р. Нил, Арабския полуостров, Индия, Южна и Източна Азия. Част от птиците в Европа зимуват в Гърция и Турция, а при по-меки зими и в България.

Черен щъркел /Ciconia nigra/

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Пролетната миграция е от началото на март до началото на април. Малките (2–4) остават в гнездото до втората половина на юли или началото на август. Есенната миграция е от втората половина на август до края на октомври. Късноесенните и зимните скитания са от началото на ноември до края на февруари. Храни се предимно с риба.

Характерните местообитания за вида са равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Най-много гнездови находища (31%) са отбелязани при надморска височина от 600 до 800 m, а най-малко (0,5%) – от 1200 до 1300 m н. в.

Отрицателно действащите фактори върху вида са замърсяването на влажните зони, преследване в рибни стопанства и др.

Видът гнезди в почти всички европейски страни (без Финландия, Норвегия, Великобритания, Ирландия, Исландия, Швейцария и Кипър), Азия (на юг до Персийския залив, на изток до о. Сахалин) и Южна Африка.

Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/

Постоянен, гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди на скални площадки, по-рядко на широколистни и иглолистни дървета. Строежът на ново гнездо или поправяне на старото е в началото на март, а при продължително затопляне и на по-ниска надморска височина – и в края на февруари. Най-близко разстояние между две обитаеми гнезда е около 1200 m. Толерантен е към други гнездещи в района грабливи птици. Яйце снасянето започва от първата десетдневка на март до средата на април, а мътенето – около снасянето на последното яйце от мътилото. В благоприятни години броят на яйцата и на отгледаните малки е по-голям и достига 4–5, и като голямо изключение – 6. На около 50-дневна възраст младите птици напускат гнездото (обикновено в началото на юли) и се придържат около него за седмица.

Характерните местообитания за вида са скали в проломи и ждрела на реки, отделни скални комплекси, каменни кариери с открити пространства около тях (орни земи, пасища), които птиците използват за ловуване. Обитава открити хълмисти терени в предпланините близо до дефилета, проломи и ждрела на реки.

Отрицателно действащите фактори върху вида са деградация на биотопите; залесяване на големи площи; случайна смъртност от далекопроводи, употреба на препарати.

Видът се среща в Азия (Сирия, Ирак, Иран, Пакистан, Афганистан, Северозападен Китай и Монголия) и Европа (страните от Балканския полуостров). Скитащи или мигриращи птици са регистрирани в Италия, Франция, Чехия, Унгария, Швейцария, Германия, Дания и Холандия.

Черен кълвач /Dryocopus martius/

Постоянен вид. Двойките не се разпадат за зимата. Размножителният период започва от средата на февруари до средата на март. Снася през април (3–6 яйца), мъти 12–14 дни, малките излитат 24–31 дни след излюпването; гнезди повторно при загуба на люпилото. Храната включва бръмбари корояди, ларвите им и мравки. Участъците на двойките в стари иглолистни гори е около 300 ha, в букови – 400 и в дъбови 500–600 ha.

Характерни местообитания за вида са обширни стари иглолистни, букови и смесени гори (до 2100 m).

Отрицателно действащите фактори върху вида са изсичането на старите гори и санитарните сечи, намаляване на хранителната база, в частност на червената мравка, конкуренцията на сивия, белогърбия и зеления кълвач, тясната специализация към храна и местообитание.

Вид, който обитава тайгата и зоната на широколистните гори в Евразия. Сравнително рядък на Балканския полуостров.

Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/

Прелетен вид. Мътенето на яйцата (3–4) в Югозападна България започва в началото на май. Понякога двойката има 2 люпила.

Характерните местообитания за вида са сухи каменисти склонове, долини и ждрела с храстова растителност и светли ниски гори от средиземноморски тип в хълмистия и предпланинския пояс, както и по морския бряг.

Отрицателно действащите фактори върху вида са унищожаване и промяна на местообитанията (застрояване на морския бряг и безпокойство от туризма, разчистване на терени за селското стопанство, пожари, сечи), ограниченият ареал и ниската численост на световната популация (минимално 11 000 двойки) предпоставят значими промени в числеността на вида.

Белочела сврачка /Lanius nubicus/

Моногамен, териториален вид. В подходящи местообитания образува до 6 двойки. Гнездото е малко, разположено на височина между 0,95 и 18 m над земята. Снасят 4-6 яйца. Само женската мъти за около 14-16 дни. Храната на вида се състои основно от насекоми.

Характерните местообитания за вида са ксеротермни дъбови гори от субсредиземноморски тип, крайречни насаждения от хибридна топола, по-рядко гъсталаци от върба, ясен и акация, овощни градини, орехови насаждения, бадемови дървета, градски паркове. Заемането на горски насаждения, които са заменили естествените гори, е адаптация на вида с потенциална дългосрочна полза за опазването.

Отрицателно действащите фактори върху вида са промяна и деградация на местообитанията: обезлесяване, пожари и др. Дейностите в горското стопанство имат потенциално отрицателно влияние, свързано с употребата на химикали и безпокойството по време на размножителния период.

Средиземноморски вид, гнездящ на Балканския полуостров, Кипър, Мала Азия, Близкия Изток до Туркменистан и вероятно Афганистан.

Черен лешояд /Aegypius monachus/

Постоянен и скитащ вид. Гнезди в рехави колонии или поединично, като изгражда гнездата си най-вече в короната на дървета, рядко върху скали. Половата зрялост настъпва на 6-7 години. Женската снася едно яйце, което мъти 50-55 дни. Малкото излита на 3-3,5 месеца. Храни се с мърша (предимно средни и големи трупове на домашни и диви животни).

Характерните местообитания за вида са долини на големи реки или язовири с храстови или тревни съобщества, най-характерни в Източните Родопи.

Отрицателно действащите фактори върху вида са загуба на хабитати, намаляване на хранителната база, безпокойство, отравяне, бракониерство.

В Европа видът гнезди в изолирани находища - общо около 1800 двойки.

Черна каня /Milvus migrans/

Гнездещо-прелетнен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Гнезди поединично или в разредени колонии до 30 двойки. Събира се на групи по време на хранене, скитане, почивка и миграция. Храни се с мърша, често отнема плячката на други птици, лови насекоми и дребни гръбначни животни.

Характерни местообитания за вида са равнинни и хълмисти райони на страната, без планинската зона над 1000 m н. в. Има предпочитание към места в близост до влажни зони, дори при засилен антропогенен натиск.

Отрицателно действащи фактори върху вида са интензивното земеделие, както и сблъсъкът с електропроводи, добивът на инертни материали и дървесина по поречията на реките, отравянето, бракониерският отстрел, индустриалното и битовото замърсяване на почвите и водите.

Видът има широко разпространение в Европа, Азия, Африка, о. Мадагаскар, Австралия и Индо-Малайския архипелаг.

Градинска овесарка /Emberiza hortulana/

Срeдно голяма овесарка - дължината на тялото е 15-17 cm. Има сравнително дълга розова човка и закръглена глава. Цветът на главата е маслинено-сивкава при мъжките, а при женските цветовете са общо по-бледи и пастелни. Младите приличат на женските. Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за градинската овесарка започва в средата на април-началото на май. Женската снася между 4-5 яйца. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева или друга растителност, камък или др. Малките се излюпват след 11-12 дни от снасянето на яйцата. Малките напускат гнездото след 10 дни.

Видът се храни основно с насекоми, но и с различни семена особено извън размножителния период.

Характерните местообитания за вида са открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с храсталаци и широколистни дървета.

Отрицателно действащите фактори върху вида са промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи, които са довели до изчезването на вида от редица райони на Стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При тях, ограниченията за ползване на пестициди и изкуствени торове са силно занижени. Това води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие.

Широко разпространен вид. Гнезди в Европа без Британските о-ви и Северна Франция, на изток до Западен Сибир, Монголия до Алтай и Киргизстанските степи, стига до Кавказ, гнезди и в Мала Азия и Северен Иран. В България е сравнително широко разпространен вид.

Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/

Гушата и коремът са с напречни ивици, подобно на ястреб, които са по-добре изразени при мъжките. Отгоре оперението е изцяло сиво. Мъжките имат ясно видим лимоненожълт ирис. Женските са по-слабо контрастни, в по-бледи тонове и „ястребовият“ рисунък по долната страна е по-слабо изразен. Храни се с насекоми и паяци. Гнезди в гъсти храсти. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Характерни местообитания за вида са горещи и сухи места с храсти и единични дървета.

Отрицателно действащият фактор върху вида е премахването на ивиците от дървета и храсти в равнините.

Гнезди в Източна Европа и в областите в Азия с умерен климат. Мигрираща птица, която зимува в Източна Африка. В България видът се среща разпръснато в голяма част от страната.

Бухал /Bubo bubo/

Постоянен вид. Гнездовият сезон е от февруари до август. Женската снася 2–4 бели яйца. Мътенето продължава 34–36 дни. През това време се храни от мъжкия. Малките излитат на 7-седмична възраст. Храни се предимно с дребни бозайници (лалугери, таралежи, зайци, скитащи домашни котки). Честа плячка са и птиците – домашни гълъби, гургулици, дроздове, сврачки, патици, полски яребици и др.

Характерните местообитания за вида са слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно в скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката.

Отрицателно действащите фактори върху вида са бракониерски отстрел, унищожаване и промяна на местообитанията, безпокойство, отравяне с жертви (мишевидни гризачи), третирани с родентициди.

Среща се в Западна и Централна Европа, Апенинския и Балканския полуостров, Закавказието, европейската и азиатската част на Русия, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Северен Индокитай, о. Сахалин.

Осояд /Pernis apivorus/

Гнездещо-прелетен вид. Двойките заемат гнездовите територии през април. Гнезди само по дървета, на височина 10–22 m, или използва гнезда на други грабливи птици. През април–май снася 2, много рядко 1, 3 или 4 яйца. Мътенето продължава 28–35 дни, а малките остават в гнездото 40–45 дни. Храни се основно с ларви на земни оси и пчели, стършели и други насекоми, дребни птици, влечуги и гризачи. В сравнение с другите грабливи птици, прекарва сравнително малко време у нас и още през август започва да отлита на юг.

Характерни местообитания за вида са високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 m н. в. в близост до открити пространства.

Отрицателно действащите фактори върху вида са масовото изсичане на старите гори и безпокойството, бракониерството и използването на пестициди в земеделието.

Гнезди в Западен Сибир, Мала Азия и Европа (без крайните северни и северозападни райони и обширните безлесни равнини). Зимува в Африка, южно от Сахара.

Орел змияр /Circaetus gallicus/

Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди по дървета, основно широколистни. Строежът на гнездото е от края на април до началото на май. Снася едно яйце. Излетели малки са наблюдавани в края на юли и началото на август. Храни се предимно със змии, гущери и жаби, по-рядко с дребни бозайници и насекоми.

Характерни местообитания за вида са разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до открити терени, пасища и ливади.

Отрицателно действащите фактори върху вида са едромащабното залесяване, голата сеч и пожарите, добиване на птици за изготвяне на препарати, смъртност, причинена от сблъскване с електрически стълбове и електропроводи, пряко преследване, безпокойство.

Видът се среща в Евразия от Пиренейския полуостров, Франция, Италия, Балканския полуостров, Словакия, Румъния, Унгария, Полша, Беларус, Естония, Украйна, Русия, на север до Петербургска област, Мала Азия, до Западен Китай и Индия; в Африка от Мароко до Египет.

Малък креслив орел /Aquila pomarina/

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Гнезди основно на широколистни дървета, на височина 6–25 m. Женската снася в началото на май най-често 2 яйца, като мътенето продължава 38–41 дни. Малките напускат гнездата на около 55-дневна възраст. В хранителния спектър са установени обикновена полевка, лалугер, гущер, крехар, водна жаба.

Характерните местообитания за вида са запазени горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи, в близост до просторни тревни съобщества и край селскостопански земи, които птиците използват за ловуване.

Отрицателно действащият фактор върху вида е разработването на буковите и смесените гори до 1000 m н. в. за дърводобив, инфраструктурно развитие за туризъм и отдих.

Среща се от долината на р. Елба до Белорусия и Ленинградска област, Унгария, Балканския полуостров, Мала Азия, Кавказ, Северен Иран, Индия и Северна Бирма. Зимува основно в Предна Азия и Източна Африка, като основния миграционен път преминава през Бургаския залив, Босфора и залива Акаба.

Скален орел /Aquila chrysaetos/

Постоянен вид. Размножителният период започва през първата половина на март. Женската снася 1–2 яйца през април. Малките се излюпват към края на май, а излитат от гнездото около 15 август. Предпочитана храна са сухоземните костенурки. В гнездата са намирани остатъци и от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери.

Характерните местообитания за вида са два типа: труднодостъпни скални комплекси (85%) и широколистни гори.

Отрицателно действащите фактори върху вида са безпокойство по време на мътене и изхранване на малките, отстрелване за лични колекции и отравяне чрез примамки за вълци, чакали и лисици.

Разпространен в Северна Африка, Предна Азия, Арабския полуостров, Централна Азия (Памир, Тян Шан, Хималаите), Китай, Корея, Япония; Северна Америка.

Белоопашат морски орел /Haliaeetus albicilla/

Постоянен вид, със зимуващи предимно млади птици от по-северни райони (делтата на р. Дунав). Двойката има няколко гнезда, построени главно на бяла топола, които сменя през отделните години. През март женската снася 1–3 яйца. Мътенето продължава 38–42 дни. Малките остават в гнездото 80–90 дни. Храни се с риба, водоплаващи птици, дребни бозайници и др.

Характерни местообитания за вида са крайбрежия на морета, реки и езера, богати на риба и водоплаващи птици, с високи и удобни за гнездене дървета. През зимата обитава и места около изкуствени водоеми – язовири, рибарници и др.

Отрицателно действащи фактори върху вида в миналото – пряко преследване и убиване, залагане на отровни примамки за хищни бозайници. Изсичане на дървета по дунавските острови, което продължава и сега.

Видът има разпокъсан гнездови ареал в Европа и в Азия.

Орел рибар /Pandion haliaetus/

Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Размножаването започва от 3–6 годишна възраст. Гнезди единично. Използва главно дървета, в някои случаи скали, както и изкуствени съоръжения (включително стълбове на високоволтови линии). Снася 2–3 яйца от втората половина на април до началото на май. До есенната миграция младите птици са свързани с възрастните. Мигрира на широк фронт. Храни се с риба.

Характерни местообитания за вида са разнообразни естествени и изкуствени влажни зони със стоящи или течащи води. Основно изискване към местообитанието е наличие на значителни хранителни ресурси (предимно риба) в съчетание с подходящи места за гнездене (стари дървета в заливни гори, стълбове на далекопроводи и др.).

Отрицателно действащи фактори върху вида са: унищожаване и/или деградация на местообитанията му; бракониерство – отстрелване по време на миграция и през размножителния период (в рибовъдни стопанства); безпокойство от рибари, ловци, туристи и др. (особено чувствителен към човешко присъствие). Намаляване на рибните запаси (в по големите водоеми в страната). Изсичане на стари дървета край водоемите. Голям риск от сблъсък и/или късо съединение с далекопроводи за високо напрежение.

Белоопашатият морски орел гнезди в Европа, Азия, Америка, Северна Африка, Австралия.

Малък орел /Hieraaetus pennatus/

Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Двойките заемат гнездовата територия в края на март, началото на април. Брачният полет е характерно, вълнообразно гмуркане. Гнездото е разположено в стари широколистни или смесени гори, рядко гнезди на скали. Снася 2 яйца. Мътенето продължава 36–39 дена, а малките остават в гнездото около 50 дена. Храни се с лалугери и други гризачи, птици (гълъби, дроздове, чучулиги, синигери), влечуги и др., които лови в гори и открити пространства.

Характерни местообитания за вида са стари широколистни гори в полупланинските и хълмисти райони до около 2000 m н. в. и ниските части на по-високите планини.

Отрицателно действащи фактори върху вида са масовото изсичане на старите гори и безпокойство, унищожаване на ценни местообитания от пожарите в Югоизточна България в началото на XXI в., както и прякото преследване от бракониери.

Видът е разпространен в Европа. Югозападна и Централна Азия, Северна Африка, Нова Гвинея и Австралия. Зимува в Африка и Индия, о. Цейлон и Бирма. В южните части на ареала е постоянен, а в северните прелетен.

Голяма бяла чапла /Egretta alba/

Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди единично, в малки самостоятелни колонии или по периферията на смесени колонии, в езера и блата с обширни тръстикови масиви. Известни са и самостоятелни гнезда на дървета. Отглежда 2–3 малки, които започват да летят от началото на юли. Храни се основно с риба, попови лъжички, водни насекоми и ларвите им.

Характерни местообитания за вида са сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и зимуване се среща и в крайбрежни бракични водоеми, незамръзващи язовири, канали за напояване, обработваеми площи (предимно люцерни) и др.

Отрицателно действащ фактор върху вида в миналото е било масовото отстрелване заради перата, които са използвани за украшение (в края на XIX в.), като вредител (50-те години на XX в.), както и вероятно пресушаването и деградацията на влажните зони, което се счита за заплаха и до сега.

Голямата бяла чапла гнезди в Азия, Африка, о. Мадагаскар, Нова Зеландия и Америка; в Европа – басейна на р. Дунав и югоизточната част на континента.

Голям креслив орел /Aquila clanga/

Преминаващ, зимуващ и вероятно гнездещ вид. Много добре приспособим хищник, ловува по всички възможни начини плячката си, преследвайки я с летене, пикирайки отгоре и включително бягайки по земята. Храни се с всички видове дребни и средни по размер животни, като зайцевидни, мишки, птици, влечуги, земноводни и едри насекоми. Моногамни птици. Гнезденето започва през април когато се завръщат от зимуване. Използват всяка година едно и също гнездо, като го ремонтират преди това. Снася най-често едно, много рядко две яйца, като във втория случай по-слабото или късно излюпено малко умира. Мътенето продължава около 42-45 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото след около 45-60 дни, но остава заедно с родителите си до края на есента.

Характерни местообитания за вида са влажни зони с концентрации на водолюбиви птици и високи дървета наоколо, заливни и други широколистни гори, брегове на водоеми, открити югоизточни склонове с възходящи въздушни течения по миграционния път.

Отрицателно действащи фактори върху вида - слабо познати; ловна преса в основните зимовища (Шабленско и Дуранкулашко езеро), възможна конкуренция от малкия креслив орел /Aquila pomarina/.

Видът се среща в Европа, Азия и Африка.

Малък воден бик /Ixobrychus minutus/

Гнездещо-прелетен вид. Среща се почти в цялата страна, главно под 600 m н. в. и в някои планини. Обитава обрасли водоеми. Снася 2–9 яйца, които мъти 16–21 дни. Има от 1–3 поколения годишно. Храни се с насекоми, паяци, мекотели ракообразни, рибки и дребни земноводни и ларвите им.

Характерни местообитания за вида са сладководни водоеми в ниските части на страната. Предпочита обширни тръстикови масиви и храсти в сладководни блата и разливи и в долните течения на големите реки. В извънгнездовия сезон се среща и в нетипични за вида местообитания като пустеещи терени и окрайнини на гори в ниските части на планините.

Отрицателно действащите фактори върху вида - слабо познати; най-вероятно унищожаване на местообитанията, замърсяване, бракониерски лов.

Малкият воден бик гнезди в Европа, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Бангладеш, Индия, Пакистан, Тайланд, Мианмар, Африка на юг от Сахара, Австралия. Зимува от Африка (южно от Сахара) до Индия.

Бял щъркел / Ciconia ciconia/

Гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ вид. Размножителният период е от края на март до началото на август. В миналото предпочитан субстрат за гнездене са били дървета, а сега – електрически стълбове (46,4%), дървета (29,8%), сгради (24,1%) и др. В райони с обилна хранителна база има и колониално гнездещи птици. Храната му е от жаби, змии, мишки и др.

Характерни местообитания за вида са предимно населени места в ниските части на страната и в близост до реки, оризища, влажни ливади, язовири и др.

Отрицателно действащ фактор върху вида е разположението на гнездата върху електрически стълбове, сухи дървета, комини, паметници и др., което ги прави рискови.

Видът гнезди в Европа (без Финландия, Норвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка.

Козодой /Caprimulgus europaeus/

Козодоят е известен още като Нощна лястовица или Мраченик. Той е нощна прелетна птица, единствен представител на разред Козодоеподобни в Европа и западната половина на Азия. Среща се и в България.

Клюнът е къс, а устата много широка с осезателни четинки в ъглите. Очите са големи и черни. Окраската е кафеникава с множество тъмни петна, ивици и щрихи, наподобявайки напуканата кора на дърво. Има слабо изразен полов диморфизъм. Козодоят е самотна нощна птица с бърз и безшумен полет, която лови насекоми във въздуха, но понякога се храни и на земята, разнообразявайки с червеи, охлюви, дребни жабчета и др. През деня лежи неподвижно на земята или кацнал на дебел хоризонтален клон и благодарение на отличния си камуфлаж е почти незабележим.

Характерни местообитания за вида са гори, открити местности с храстова растителност, дори и полупустинни райони. Почти навсякъде е прелетна птица, като в България долита през април-май от Централна и Южна Африка, където зимува, а отлита на юг през октомври.

Женската не строи гнездо; снася направо на земята или в малка вдлъбнатина две издължени бели яйца, изпъстрени с тъмнокафяви петна, които двойката мъти на смени в продължение на 18 дни. Малките се излюпват през нощта. Те растат бързо и ако се наложи напускат гнездото преди да се научат да летят.

Далматински сокол /Falco biarmicus/

Постоянен вид. Храни се главно с дребни и средно големи птици. Ловува в полет близо до земята. В началото на март снася 3 (2–5) яйца. Родителите мътят 32–35 и хранят малките 35–47 дни. Те напускат гнездото в края на май. През зимата някои птици се спускат към равнините. Храна – предимно птици.

Характерни местообитания за вида са скални райони в съседство с гори, рядко – и до речни долини. Обитава и сухи райони, храстови терени от медитерански тип, високи планини (и над 2000 m н. в.).

Отрицателно действащи фактори върху вида са унищожаване и промяна на местообитанията; безпокойство; незаконни търговия и отстрел; хибридизация с ловния сокол.

Видът гнезди в Африка (с изключение на горските райони и на Южна Сомалия), Близкия Изток, Мала Азия и Южна Европа.

Глухар /Tetrao urogallus/

Постоянен вид, който гнезди наземно. Снася най-често 6–9 яйца, които женската мъти около 26 дни. Храни се с насекоми, свежи пъпки и листа, предимно листа на иглолистни, главно Бял бор (Pinus sylvestris).

Характерни местообитания за вида в южната периферия на ареала, в която попада и България, обитава иглолистни и смесени гори в планините. Предпочита стари горски масиви. В миналото е обитавал и гористите хълмисти ландшафти.

Отрицателно действащи фактори върху вида са спортен лов, загуба и деградация на местообитанията поради дърводобив, пожари и др. Нарушени полови съотношения в резултат на селективен отстрел на мъжки индивиди, заради трофейната им стойност. Ограничен ареал, безпокойство при дърводобив, планинско строителство и др., внос на глухари с чуждоземен произход.

Ареалът на вида е силно разпокъсан и разделен на 3 части – Пиренейска, Алпо-Балкано-Карпатска и Скандинавско-Сибирска. Естественият ареал обхваща: Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Италия, Германия, Чехия, Полша, Словакия, Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Литва, Латвия, Естония, Белорусия, Украйна, Румъния, България, Северна Гърция. В Източна Палеарктика ареалът е цялостен и достига до Сибир, Алтай в Русия и Монголия. Интродуциран е в Шотландия.