Алпийска розалия /Rosalia alpina/

Алпийската розалия е всеядно животно, което се среща по широколистни дървета като предпочита най-вече Бук /Fagus sylvatica/ и Бреза /Betula pendula/, но също и Габър /Carpinus betulus/, Липа /Tilia spp./, Кестен /Castanea sativa/ и др.

Тялото е издължено и равно, леко извито, покрито с гъсти сини косъмчета. От двете страни на главата са разположени чифт антени, които са по-дълги от самото тяло. Членчетата на антените са с удебелени и окосмени краища. Главата е сравнително голяма. По-голямата част от тялото е синкаво до зеленикаво, като има три реда черни напречни ивици по гърба си.

Среща се в Европа, Крим, Кавказ, Палестина и Сирия. Живее предимно в стари букови гори на височина 500 – 1000 m.

Бръмбар рогач /Lucanus cervus/

Мъжките се отличават и с характерните си челюсти, приличащи на рога, откъдето идва и названието на вида. При женските челюстите са нормални – значително по-къси.

Женската снася яйцата си в гниеща дървесина, с която се хранят излюпилите се по-късно мръсно-бели ларви.

Среща се предимно в Западна Азия, Централна и Източна Европа. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земя с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки.

Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/

Тялото е тънко и издължено. Антените са много дълги, като при мъжките са по-дълги от тялото (понякога два пъти дължината на тялото), а при женските имат дължината на елитрите (надкрилията). Тялото и краката са кафявочерни.

Обикновеният сечко предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове. Женската снася до 100 яйца по кората на дървета. След 10-15 дни от тях се излюпват ларви, които през първата година правят ходове по кората, а през следващите 2 до 3 години се вдълбават в дървесината и извършват дълги ходове, изпълвайки ги с кафяви стърготини. Какавидират в издълбаните ходове, а имагото (възрастното) излиза през август, но не напуска галериите си до май-юни следващата година. Нападнатите дървета не може да се използват като дървесина за индустриални цели, а само като дърва за огрев.

Разпространен е в Средна и Южна Европа, в Южна Швеция, Северна Африка и Мала Азия.

Буков сечко /Morimus funereus/

Нарича се Буков сечко, тъй като обитава мъртвата дървесина в букови (Fagus spp.) и дъбови гори (Quercus spp). Окраската му има защитна функция, наподобявайки шарките на кората на Бука, върху който често се намира. Цветът на тялото е сивосин с четири черни петна на елитрите. Мъжкият е с по-дълги антени от самото тяло.

Жизненият цикъл продължава 3 – 4 години, а възрастните индивиди се появяват през април – август./p>

Той не може да лети, а само пълзи и местата, на които може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.

Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа. Среща се в цяла България.

Бисерна мида /Unio crassus/

Бисерната мида е овална речна мида като черупката ѝ е много тъмна, почти черна, понякога със зеленикави ивици и къса.

Среща се в чисти реки (предпочита средните им участъци) и бавно течащи води и край езера. Младите са изключително чувствителни към всякакъв вид замърсяване на водата и се нуждаят от високо съдържание на кислород. Възрастните не могат да се размножават в течащи води със съдържание на нитрати. Продължителността на живота е 20-30 години.

Хрилен паразит на някои риби, гостоприемници са Cottus gobio, Phoxinus phoxinus, Leuciscus cephalus и др. Различните популации могат да имат различни риби гостоприемници, понякога само някои местни популации риби могат да служат като домакини.

Разпространен е в Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Европейската част на Русия, Естония, Ирак, Иран и др.

Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/

Ручейният рак или наричан още поточен рак или каменен рак, е европейски вид сладководен рак. Храни се с дребни безгръбначни, растителност и органични остатъци. Обитава потоци, ручеи, горните течения на реките и язовири в планинските райони.

Поточният рак се размножава от септември до юни. Женската носи до 190 оплодени яйца, прикрепени към коремните ѝ крачка.

Среща се главно в Южна България. Освен в България, той е разпространен в Северна Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения, Австрия, Словакия, Швейцария, Южна Германия, Русия и европейската част на Турция.

Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/

Обикновеният паракалоптенус обитава особено каменисти или песъчливи, сухи местообитания (склонове, тревни площи и др.) Местообитанията му са с надморски височини предимно между 800 и 1600 m. Видът е застрашен поради разрушаване на местообитанията му.

Среща в Югоизточна Европа от Централна Гърция до Източна Австрия, Словакия и до Черно море.

Лицена /Lycaena dispar/

Лицената е вид, който намалява в цяла Европа. Основното местообитание на тази пеперуда е дренирано за земеделска и друга земна употреба, което ограничава тяхното местообитание. Видът предпочита необезпокоявани пасища по бреговете на реките и потоците, където може да се намери неговото хранително растение за ларви, Големият воден док (R. hydrolapathum).

Нарушенията на земята чрез селското стопанство, предимно косенето на трева и друга зеленина, имат отрицателно влияние върху популациите на Лицената, така че косенето малко след снасянето на яйцата ще доведе до катастрофални загуби поради унищожаването на яйцата и новоизлюпените ларви лишени от растения гостоприемници за храна.

Видът е разпространен е в Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, Белгия, България, Германия, Грузия, Гърция, Естония, Италия, Казахстан, Латвия, Литва, Люксембург, Молдова, Монголия, Нидерландия, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Черна гора, Чехия и Швейцария.