Балкански щипок /Sabanejewia aurata/

В България в миналото видът е установен в горните и средните течения на повечето дунавски притоци, както и в много от притоците на р. Марица. Среща се в р. Струма и притока ѝ Рилска река, в реките Доспат и Камчия. последствие видът е потвърден многократно за реките от дунавския басейн – Искър и притоците й, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Установен е и в реките Арчар и Лом.

Характерни местообитания на Балканския щипок са средни и горни течения на постоянни реки с пясъчно-чакълесто дъно и бързо течение.

Размножителният период на вида е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска – около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните.

Необходимите мерки за опазването на вида са ограничаване на хидротехническото строителство в средните и горните течения на дунавските притоци.

Видът се среща в Средна и Източна Европа.

Распер /Aspius aspius/

В миналото в България видът е установяван в р. Дунав, прилежащите блата и долните течения на някои от притоците – Искър, Вит и Осъм. Срещал се е и в реките от Егейския басейн – Струма, Марица, Тунджа, Въча, както и в р. Камчия

Характерни местообитания на Распера са долните течения на постоянни реки, но се среща и в естуарни води.

Размножава се в периода април-май като мигрира нагоре по течението на реките. Хвърля хайвера си на каменист субстрат и бързо течение. Хищен вид. Храни се с риби, паднали във водата насекоми и дори малки водни птици.

Необходимите мерки за опазване на вида са ограничаване на строителството на хидротехнически съоръжения по реките Струма, Марица и дунавските притоци.

Видът се среща в Средна и Източна Европа.

Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/

Този вид принадлежи към семейството шараните. Като правило той обитава застояли водни тела или водни обекти.

Европейската горчивка може да се различи от другите видове риби по високото си тяло, компресирано отстрани, на което има доста големи люспи. Характеризира се с наличието на малка глава, не големи очи и отсъствие на мустаци Тялото на горчивката е покрито със сребристи люспи, отгоре на които по тялото има тесни ивици, синкави или зеленикави. По време на периода на хвърляне на хайвера тялото на горчивката придобива малко по-различен, по-ярък цвят на дъговите нюанси.

Горчивката се храни с планктон и водорасли, които със сигурност трябва да присъстват в местообитанията ѝ.

Видът е разпространен в Австрия, Албания, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Гърция, Италия, Литва, Люксембург, Молдова, Нидерландия, Полша, Северна Македония, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Франция, Хърватия, Черна гора, Чехия и Швейцария.

Маришка мряна /Barbus plebejus/

Подобно на обикновената мряна, тези дълголетни риби се срещат в течащи води на реки и по-рядко в сладководни езера. Те обитават водата точно над дъното (бентопелагични), хранейки се с бентосни (дънни) безгръбначни, малки риби и водорасли.

Мъжките се събират на местата за хвърляне на хайвера и следват зрели женски. Женските депозират яйцата в изкопи, направени в чакъл.

Маришката мряна може да достигне максимална дължина от 70 cm при мъжките и максимално тегло до 6 kg. Видът има дълго и стройно тяло със зеленикав гръб с черни точки и белезникав корем.

Планински кефал /Leuciscus souffia/

Планинският кефал е вид лъчеперка от семейство Шаранови (Cyprinidae). Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространен е в Австрия, Босна и Херцеговина, Германия, Италия, Лихтенщайн, Румъния, Словакия, Словения, Украйна, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария.

Главоч /Cottus gobio/

Главочът е критично застрашен вид. В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост като е изчезнал в много от предишните си местообитания.

Видът е бентосен като предпочитаните му местообитания са горните течения на реките са с пясъчно и чакълесто дъно и с бързотечащи, студени води. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби.

Тялото на главоча е голо, без люспи и е лигаво на пипане. Окраската е сивкава с тъмни петна, които обхващат често цялото тяло и то изглежда тъмно.

Видът изчезва заради хидротехнически дейности, бракониерство, замърсяване на водите, голи сечи в планинските райони, интродуциране на чужди видове.

Разпространен е в реките в цяла Европа, без Италия, Гърция, Ирландия и северната част на Норвегия, Швеция и Финландия.